Дата и час: 08 Дек 2019, 22:27
Font Size
   

Музикалност – що е то и има ли почва у нас

Музикалност – що е то и има ли почва у нас

Мнениеот Петър » 04 Фев 2011, 16:41

В съседната тема
AK написа:За мен, ако при слушането на една аудио система усещането за забавление, увличане, желание за още и още слушане отсъстват, значи нещо не е наред.

Бих казал не само че такава система не е наред, ами че направо не става за нищо, понеже основната цел на една възпроизвеждаща система е да възпроизведе (тоест да пресъздаде обратно) музиката и градациите на настроението, идващи от изпълнителите по време на записа. Тоест абсолютно най-важното е системата да свири музикално, което както ще разберем по нататък, не може да се случи, ако в звука присъстват дефекти. Първо, да дадем дефиниция на терминът музикалност.
Синтезирано накратко, музикалността на една система е нейната способност да поднесе музиката на слушателя по възможно най-лесния за възприемането й начин.
Даже ако трябва да сме още по точни – да поднесе звукът така, че той да въздейства по начин, който би накарал сетивата ни (мозъкът ни) да го възприеме като музика. Тук е моментът да направя вметка, пояснявайки че музикалността е едно (понеже тя е функция на системата и в частност начина на възпроизвеждане на звука), а музиката нещо съвсем друго. Неясно? Ок, уточнявам. Музиката не е набор от звуци и мелодии, витаещи във въздуха (дори при живо изпълнение), а това е състояние на съзнанието на самия слушател. Тоест музиката като такава не може да съществува, ако даден индивид има запушени музикални рецептори и не я възприеме като такава. Най-забавното е фактът, че музиката може да съществува дори без наличието на звук. Два примера. Преди време бях изтеглил запис на новогодишен концерт на виенската филхармония (видео запис) и викнах един прятел да го гледаме/слушаме. По едно време нещо му звънна телефона и аз вместо пауза, натиснах бутонът за спиране на звука. Интересното беше, че в тази близо едноминутна пауза, аз чувах музиката (без да познавам произведението!!) само гледайки израженията на лицата и мимиките на диригента и оркестъра. Втори пример – лятото бях поседнал до шадравана пред Народния театър (където редовно обичам да отпускам в топлите дни) и слушайки любимите ми улични музиканти (които междудругото са абсолютен музикален феномен) по едно време мина един и остави на тромпетиста една партитура. Интересното в случая е, че когато той погледна първия лист и почна нещо да си поклаща ръцете и главата, тоест факт е, че той чуваше музиката без да има наличие на звук, само гледайки нотите. И един пример, който също е директно доказателство че музиката може да съществува единствено в случаите, когато присъстващият на музикалното събитие е в състояние да усвои емоциите във въздуха под вид на звук и излъчване от музикантите. На кой не му се е случвало да иде на концерт и по време на някое много вълнуващо изпълнение, случайно да забележи как някой гледа като бухал – унило, отегчено, с поглед издаващ неразбиране и разсеяност. Тоест за един музиката може да я има, а за друг да я няма по едно и също време на едно и също място – тоест тя е изцяло състояние на духа. По една или друга причина човек може да има моментна вътрешна бариера, която му пречи да я възприеме, както АК много уместно не пропусна да отбележи:
AK написа:Ако проблемът не е в мен - не съм изнервен, уморен, напрегнат, претоварен - значи проблемът е... ясно къде :)

Също така трябва да отбележа, че не е изключено да има и хора, дълбоко затворени в себе си, неспособни да изпитват радост и наслада, които биха били абсолютно неспособни да възприемат музиката, изсвирена от супер надарени музиканти на живо пред тях. Има и такива, които по пририда са с толкова приповдигнато вътрешно настроение, че им трябва само някакво сакато говорителче, което едва едва да издаде някакъв звук и те вече чуват Музиката. Разбира се, степента на това възприемане винаги ще е много по голяма, колкото са по малко звуковите недостатъци на въпросната система.

Така, след като направихме необходимите разяснения, можем да пристъпим по-нататък.
Музикалността на дадена система е многоаспектно понятие, обхващащо редица фактори, свързани със звукът на дадена система + помещение, изключвайки всички променливи, зависещи от способността на даден индивид да я възприеме. Тоест разглеждаме само способностите на възпроизвеждащата система да даде на слушателя предпоставки за да може да възникне музика, като е ясно че за един да дадена системата ще е музикална (тоест тя наистина трябва да е такава), а за друг не – точно както слушането на живо. Тоест изклюваме човешкият фактор като променлива и се съсредоточаваме само върху възможностите на системата, с други думи анализираме причините, правещи я добър или лош музикант.
Преди да си дойдем на думата, нека да поясня, че често се срещат крайно необективни оценки относно способностите на тази или онази система. Тук и там могат да се срещнат коментари (предимно от собственици) на системи, че купчината им от електро-механична скрап била много музикална. За съжаление, много често такива изказвания са много далеч от действителността и за да се каже, че такива системи имат някаква музикалност, се изисква най-малкото огромна доза въображение :) Примери? Всеки е срещал такъв неведнъж по форумите.
След всички тези разяснения, вече можем да започнем по същество – а именно предметът на заглавието на темата.
Кои са факторите, които правят една система да бъде музикална?
Трудно е да се степенуват по важност, понеже всеки един от тях влияе по различен механизъм и не може да бъде съпоставен с останалите. Нека направим един сранително кратък анализ:

Липсата на акценти.
За да бъде една система музикална, тя не трябва да слага ударения върху някои ноти (чрез подчертаване на определени звуци, или с други думи ако има дори и миниатюрни пикчета в енергийният си баланс, тоест в ачх-то си), на местата където си поиска, или което е още по-лошо – ако го прави винаги по един и същ начин, което винаги е самата действителност. Ами това е все едно някой да тръгне да изнася някаква важна реч и през всяка дума, която казва, да прибавя сричката "пе". Примерно иска да каже "измението в закона за частната собственост и в частност член x, алинея y" би прозвучало така: "пеизменението пев пезакона пеза печастната песобственост пеи пев печастност печлен пех, пеалинея пеу" - абе то пак се разбира, но вече слушащият речта трябва много да се напрегне, за да може мозъкът му да изгради механизъм блокиращ (филтриращ) съставките, които добавят собствени елементи по информационния тунел на оригиналното послание. Да, мозъкът Е способен да го направи, но на цената на пониженото музикално удоволствие, понеже му остава по-малък капацитет за приемането на полезния сигнал за да го чуе като музика. Затова и има не един или двама, считащи че примерно широколентовите говорители ги дразнят с нещо, а в случая това нещо са точно грубите пикове, дължащи се на резонансни явления от разновиден характер, които поставят сериозен акцент и ударение на определени звуци от честотния диапазон, като по този начин прибавят ръбести камъни по гладката и приятна за ходене пътека на музиката в нейната неподправена форма. Това се случва, въпреки всички останали евентуални предимства, каквито би имал един такъв говорител. Няма как да чакаме коректно тембрално въпроизвеждане от говорител с вч конус, имащ пик на 5 или на 10kHz примерно. Просто този пик непрекъснато би се набивал в съзнанието, възпрепятствайки мозъка да възприеме останалата част от звуковата информация. И още по-лошо – натрапвайки се на съзнанието, такъв уж прост и безобиден пик, привлича вниманието на слушателя върху себе си (понеже той се проявява когато си поиска, и по-точно когато звукът на записа "мине" през тази честота, а не е константен, като за това той много трудно би бил подтиснат в съзнанието) и так вече слушателят не може да се съсредоточи върху останалата полезна част. И хоп – имаме загуба на музикалност! Грухтене от хорни, игли излизащи от лоши магнитни системи, резонанси в мембрани, резонанси между мембрани, стоящи вълни в помещения (последното дори и при слушане на живо!), всичко това и още много други звукови дефекти правят една система да не бъде музикална.

Размер на инструментите.
Това е способността на една система да осигури необходимата енергия във всяка една част от чуваемия спектър. При липса на енергия, независимо за коя част от честотния диапазон става дума, мозъкът веднага разпознава звукът като нереален и съответно въздействието на звука се минимизира, според това какво количество от енегията я няма. Пример: колони, имащи недостиг в ниските среди (какъвто е случая с почти всички колони в световен мащаб, а за басовата октава изобщо няма да отварям дума, че там става много страшно :lol: :lol: ) винаги изкарват звука по-тънко отколкото трябва, като по този начин звука загубва своята изразителност и убедителност. Причина – малки по размер говорители, които свирят в тази зона. И хоп – ето ти отново загуба на музикалност, поради загуба на въздействие.

Смислената свързаност на нотите.
Тук става дума за възможностите на дадена система да излъчи звука като едно единно неразделно цяло, а не като множество произволно хвърщащи в пространството и хаотично разкъсани помежду си звуци. Всяка система, която няма необходимата степен на кохерентност, тоест няма способността да представи звука си пред слушателя като огромен и широко отворен пред него аудио-прозорец, би страдала също от оромна липса на музикалност. Като цяло, музикалността започва да съществува, когато звукът започне да звучи реално – тоест когато отделните звуци имат супер-здрава връзка помежду си, постигайки върхови нива на кохерентност и когато звуците не могат да съществуват всеки един отделно за себе си, а са вплетени по един безкрайно сложен начин, докато не се получи пълно звуково единство. В противен случай слушателят би се вслушал в отделните смислово несвързани парченца и неговото внимание ще бъде отвлечено от основната идея на изпълнителя/композитора на музикалната творба. Разбира се, тук опираме до интегрирането на говорителите – супер важно изискване за която и да е система, без постигането на което не може да се отваря ни най-малка дума по отношение на музикалността. Много дълга тема, по която бих казал само едно – всеки сам да открие за себе си как да направи това – просто практиката ме е убедила, че акъл на сила не се налива и най-добре човек сам да стигне до търсеният резултат.

Понеже има още твърде много аспекти, отговарящи за нивото на музикалността, ще продължа темата по-нататък като ми остане излишно време, понеже иска доста писане.
http://www.youtube.com/watch?v=4Z9WVZddH9w
Аватар
Петър
 
Мнения: 217
Регистриран на: 16 Юни 2010, 14:17

Re: Музикалност – що е то и има ли почва у нас

Мнениеот AK » 05 Фев 2011, 02:35

Поредните интересни въпроси, които Петър засяга в тази тема! На някои от които и аз ще се спра :).

> Музиката не е набор от звуци и мелодии, витаещи във
> въздуха (дори при живо изпълнение), а това е състояние
> на съзнанието на самия слушател

Чувал съм някой да казва - "ние не чуваме еднакво"... Според мен, ние чуваме ако не еднакво, то поне много подобно звуците. Базовата ни комуникация зависи от това. Всеки от нас обаче възприема и вътрешно интерпретира чутото и притежава и изгражда своите вкусове и предпочитания възоснова на много фактори, вероятно неизброими, а сигурно и променливи във времето. Случва се обаче и да се намерят хора, чието съзнание в даден момент да е настроено на една и съща музикална вълна и тогава те споделят освен чутите звуци и самото музикално събитие.
За мен е нещо напълно нормално да изпитам удоволствие от слушането на музика в колата, от радиото, на слушалки от абсолютно непретенциозна система и т.н., най-вече в случаите когато съм зареден с музикално настроение - музиката вече звучи в главата ми, изпреварва, дори надгражда и корегира чутото, напълно симултантно в процеса на слушане. Този процес маскира всякакви недостатъци на звука. Но:

> музикалността на една система е
> нейната способност да поднесе музиката на слушателя по
> възможно най-лесния за възприемането й начин.

Това пък води до способността на системата дори да внуши музикално настроение. Няколко пъти ми се е случвало да попадна на изпълнения на живо, ей така, на улицата, в парка, и да остана да слушам и да се наслаждавам дори на музика, която никога не бих седнал да слушам целенасочено вкъщи и не би ми задържала вниманието за повече от минута. Ако една аудио система успява да постигне това...

> Липсата на акценти.

Петър ги е казал нещата много добре, аз само ще кажа, че за мен всеки характерен и ясно чуваем акцент добавя доза напрегнатост. А всички знаем, че човек започва да се забавлява и да възприема пълноценно едва когато успее се отпусне :). Едно разкрещяване в средите, неестествена сибилантност, мучене в ниския регистър и т.н. са способни да ни поставят всеки път на нокти и напълно да разрушат възможността за съпреживяване на музиката, превръщайки слушането в чисто механичен и дори неприятен процес, понякога дори с негативни здравословни последици.
AK
 
Мнения: 11
Регистриран на: 05 Дек 2010, 08:03
Местоположение: София

Още нещо много важно

Мнениеот Петър » 12 Май 2011, 21:43

Сега се сещам за нещо много важно, свързано с музикалността на една система. Аспектът, който ще разгледам се отнася за абсолютно всяка система и е в пряка връзка с това, дали тя ще е способна да предаде музикалното послание неизкривено в емоционален аспект.

През уикенда гостувах на един приятел, който слуша на широколентови говорители, монтирани в големи заднонатоварени рупори. Отидох при него главно с цел да чуя как свири един говорител, който бях помъкнал с мен, на неговия усилвател. Каза ми, че скоро си е купил много качествен диск с цигулкови концерти на Паганини, издание на Deutsche Grammophon и решихме да го послушаме. Обаче още в първия момент нещо ми направи впечатление – в изпълнението на Салваторе Акардо нямаше достатъчно експресия. Има едни много бързи пасажи, в които лъкът минава по струните с феноменална скорост, което има за цел както се казва да жулне слушателя по дупето, та чак да поскочи от емоция. Усещането обаче беше, че все едно цигулката свири бавно и без скорост – полубезразлично и с недостатъчна експресия. Понеже творбите, които слушахме, са ми едни от най-любимите, им знам всяка нота на изуст и знам колко много ме зареждат в емоционален аспект. Обаче в случая изпитах някакво усещане, че цигуларя чичо Салваторе, който междудругото е феноманален изпълнител, е натоварен с една торба пясък на гърба си и някой му е казал да свири по спокойно, за да не събуди съседите!! По време на по-динамичните моменти, изпитах желанието да отида и да го побутна по лакътя за да му дам малко допълнителна скорост на ръката, че да може лъка да близва по-бързо струните на цигулката.

Тоест имаме налице един сериозен проблем – липса на бързина в звука!!! Това води до мудност и прави бързата музика скучна за слушане. Ауу, ама че това си е сериозно сериозен проблем, бе !!!! :o

Хубавото в цялата работа, е че си има и обяснение ;) Става дума за общовалидно обяснение, но единствено в контекста на широколентовите говорители, понеже в многолентовите колони има допълнително 4-5 фактора, оказващи силно влияние освен този освния, който сега ще разгледам.
Обяснението се крие в честотната естензия на говорителя в посока високите октави. Колкото по-ограничен отгоре, толкова по-мудно ще изсвирва бързите преходни процеси. Има куп математически обяснения и доказателства за това. Много накратко, ако се разложи един правоъгълен сигнал по Фурие, ще видим, че иам куп съставляващи съставки, с прогресивно намаляващо ниво, пропорционално на честотата на дадена съставка от математическто разлагане. Обаче познайте какво! Точно така – когато извадим високочестотните съставки от полинома, то вече губим стръмния фронт на импулса! Колкото повече вадим, толкова по-полегат става въпросния импулс.

Е, ами няма как да чакаме бърз звук, ако говорителя иам честотна лента до 12kHz и после почва бързо да затихва. Така че за да няма загуба на музикалност, системата трябва да е страшно бърза, тоест да има колкото се може по-неограничен честотен диапазон откъм високите честоти. Отделно от това, като звуково доказателство ми послужи говорителя, който бях взел с мен. Споменавам набързо, че честотната му лента е доста по-разширена, като почти не му липсва нищо. Та за да не раздувам излишно темата, само ще кажа че след като пуснахме въпросния говорител след неговите честотно ограничени широколентови, бързината в изпълнението веднага се появи! Независимо от факта, че беше с по-голям диаметър!

Има обаче един интересен факт, който на пръв поглед влиза в противоречие с казаното по-горе. Обаче, както ще видим сега, това е само на пръв поглед. За какво става дума? Обяснявам. Тук-там се срещат ползватели на редки и ценни винтидж говорители от края на 30’те, които казват, че в тези говорители има много музика, въпреки ограниченият им честотен диапазон (и на измервания и на слух). Ами че тези твърдения директно влизат в противоречие с горното обяснение за честотната екстензия и връзката й с бързината/музикалността. Разбира се, това също си има обяснение. Обяснението е, че тези говорители са музикални единствено в контекста на много бавна музика, каквато основно слушат ползвателите на въпросните уж музикални говорители. В момента обаче, когато се пусне музика с бързоскоростни динамични градации и динамичен размах повече от 20dB, въпросните "музикални" говорители клякат веднага и правят звука муден и без експресия. Така че такива говорители са силно ограничени към музикалните жанрове и стават за слушане само на шепа селектирани бавни песни, основно където иам някакво заспало пеене и максимум още 2-3 инструмента в записа.

Просто без достатъчна бързина (честотна екстензия) комплексната и динамична музика почва да звучи тромаво и флегматично! Засега – толкова.
http://www.youtube.com/watch?v=4Z9WVZddH9w
Аватар
Петър
 
Мнения: 217
Регистриран на: 16 Юни 2010, 14:17

Re: Музикалност – що е то и има ли почва у нас

Мнениеот Петър » 24 Май 2011, 12:06

Петър написа:…звука загубва своята изразителност и убедителност. Причина – малки по размер говорители, които свирят в тази зона. И хоп – ето ти отново загуба на музикалност, поради загуба на въздействие.

Проблем от такъв калибър не заслужава само два-три реда. Откъдето и да се погледне, това е най-масово срещаният проблем в аудиото, толкова масово, че човек дори може да се замисли къде изобщо НЕ се среща.
Факт е, че много системи с широколентови говорители са музикални, защото няма допълнителни говорители, които да разфокусират звука (в случаите, когато не са интегрирани коректно). Пускаш си да слушаш някакъв акустичен инструмент и се кефиш колко музикално го изкарва системата ти. Музикално ли е наистина? – да, музикално е. Обаче! Липсва ли ти нещо? – да, липсва ти! ;) Ха да ти е честито :lol: Шегата настрана, нека анализираме какво всъщност ти липсва. Да кажем, че слушаш запис на гайда. Говоря за добре направен запис на добре свирещ гайдар. Какво чуваш – кохерентност, лекота, мелодичност, полифоничност. Слушаш и ти е много музикално. Обаче ти липсва мащаба, пълнотата и месото на инструмента и най-вече усещането, което се поражда, когато те са налични, а именно – че вече се носиш директно по могъщото и завладяващо музикалното течение и всяка промяна в тона и скоростта, с която се променя тона, те завлича директно със себе си, до степен такава, че да се чувстваш безпомощен, че не можеш да изплуваш от реката (музикалното течение). Това обаче на живо си го има. Независимо дали слушаш под открито небе, в зала, или във всекидневната ти, и независимо дали си на един или на десет метра от музиканта. Да, обаче колко системи го могат това? Няма нужда да отговарям, нали :|
Докато мозъкът усеща, че нещо му липсва, никога не може да имаме максимална музикалност от страна на системата!

Още един пример, този път клонящ към крайност, с цел да илюстрирам ситуацията по-образно. Имаш някакъв превъзбуден (не от сексуална гледна точка обаче :biggrin: ) тромбонист на 3 метра от тебе. Някой те е завързал стабилно за едно дърво, така че да не можеш да шаваш. Тромбониста ти се заканва – "Ей сега ще те издухам!!" и изръмжава мощно с тромбона право в лицето ти и верно те "издухва" . Ти се впечатляваш от мощността и плътността на енергията, която минава директно през теб и те отнася със все дървото, на което, ако не си спомняш - беше завързан. Така. Време е да те отвържем и да отидем на гости на някой, който има музикална система, с недостатъчно големи говорители. Предварително сме наели достатъчно добър професионалист, който да запише тромбониста на неосакатен аналогов носител – лента. Сядаш на стола, пускаш записа на лентовия магнет и слушаш. Я да видим сега какво чуваш. Чуваш звука на тромбона, чуваш че се напъва да те издуха, но някакси усещаш, че това този път изобщо не може да стане. Вече го чуваш като детска играчка, която не може да уплаши и заек. Все едно да караш третокласник да вдига 120 килограмови щанги над главата си, при това без да изпитва усилие. Е как да стане сега тая работа :confused: Продължаваш да слушаш и установяваш, че възпроизведеният тромбон вече няма енергия, няма мощност, няма звукова плътност, както и че размера му е доста по-малък от реалния. Системата само ти дава рехав спомен, че някой, някога, някъде е изръмжал мощно с тромбона. Наистина гадно, нали? Когато си го чул наживо ти е "махнал главата", а сега все едно някаква детска играчка иска да те наплюе. Ето на това се казва загуба на въздействие/експресивност/музикалност!
http://www.youtube.com/watch?v=4Z9WVZddH9w
Аватар
Петър
 
Мнения: 217
Регистриран на: 16 Юни 2010, 14:17

Re: Музикалност – що е то и има ли почва у нас

Мнениеот DRGeorgiev » 25 Май 2011, 10:27

Много цветно и образно изказано :)!Все едно бях там на дървото и оня ме издуха,и после си представях как един широколентов Fostex 206е-еn 8" или друг подобен ми мяука насреща! :D
Аватар
DRGeorgiev
 
Мнения: 320
Регистриран на: 24 Дек 2009, 10:45
Местоположение: Стара Загора

Re: Музикалност – що е то и има ли почва у нас

Мнениеот Петър » 16 Юни 2011, 22:25

Има един много важен фактор, който прави дадена система да бъде много по-музикална, разбира се ако приемем че тя вече е музикална, понеже същият този фактор влияе психоакустически върху съзнанието (и организма) на човек, карайки го да почувства безкраен физически и умствен реласк, докато стои пред системата, като по този начин отваря съзнанието му за още по лесно възприемане на музикалните послания – тоест влияе на музикалността по косвен начин. Няма значение че начинът не е директен - важното е че работи!
Този фактор е способността на системата да възпроизведе честотния диапазон под 25Hz с необходимият мащаб и енергия, която трябва да идва от възможно най-голяма площ и възможно най-равномерно разпределена около слушателя. Ефектът се засилва максимално, когато суббасовата октава е възпроизведена с по-високо ниво, спрямо това на сигнала в чуваемата лента, тоест казано на просташки език – когато "напомпим" инфра баса. Повдигането трябва да започне плавно от 24Hz, доакто се постигне +6dB в областта на инфра баса. Ето за какво иде реч:

РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп. РЕГИСТРАЦИЯ или ВХОД за пълен достъп.

Помещението трябва да е изключително тежко третирано, за да може да осигури максимално линейно предаване на нискочестотния диапазон (два тона шишарки, разпределени на стратегически места в слушателската стая, долу горе ще свършат работа).

Този ефект на безкраен релакс не може да се постигне по никакъв друг начин. Пак повтарям – действието се базира на чисто психоакустични принципи и докторите, занимаващи се с изследвания на човешката физиология вече са дали обяснение защо това работи. Чувството е, че човек губи всички грижи, освобождава се от всякакво напрежение и най-фрапиращото – изпитва усещане за намалена гравитация – все едно нищо не го придърпва надолу към стола, което чувство допълнително се засилва от усещането, че въздуха в стаята е станал по-плътен. В такова състояние, съзнанието на човек се отваря до степен, граничеща с медитацията, с разлика такава, че мозъкът му функционира на съзнателно ниво – тоест възприема действителността окло него (тоест звукът на системата), само че много по-въздействащо и много по-силно проникващо в съзнанието му.
Този метод, приложен на една музикална система може да увеличи въздействието й от порядъка на над 500%! Който го пробва и изпита ефекта, има лична гаранция от мен, че никога повече няма да се върне назад.
http://www.youtube.com/watch?v=4Z9WVZddH9w
Аватар
Петър
 
Мнения: 217
Регистриран на: 16 Юни 2010, 14:17

Re: Музикалност – що е то и има ли почва у нас

Мнениеот Петър » 02 Юли 2011, 10:35

След като разгледахме немалка част от аспектите, влияещи пряко или косвено върху музикалните способности на една система, то е време да видим набързо и кои са факторите, от които зависи дали тази музикалност ще се трансферира под формата на Музика в съзнанието на даден индивид.
Как човек би възприел най-лесно музиката? Ами разбира се, когато се чувства добре. Става дума да е в абсолютно ментално и физическо равновесие. Не трябва да е обременен психически с нищо и когато сяда да слуша, главата му трябва да е празна (който както иска да го разбира - фактите са си факти). Трябва да се чувства страхотно и физически - по точно да ен си чувтва тялото изобщо. Примерно аз след като направих 7 годишна пауза без да тренирам, сега след като възобнових заниманията ми с активен физически спорт се чувствам в страхотна кондиция и това директно ми влияе върху лекотата, с която възприемам музиката. Много лесно мога да си представя как би възприел музиката, някой, който поп цял ден нагъва гнусни сандвичи, превърнал се е в 140 килограмово мекотело, на което всяко кило му тежи до степен да пъшка докато диша. Каква музика може да възприеме такъв индивид? Та той едва диша!
Храната, която консумираме също влияе страшно много върху нашата кондиция. Откакто спрях да ям тотално каквито и да е боклуци, се чувствам като току-що роден. Плодове, зеленчуци, ядки, зърнени храни - това е напълно достатъчно на човек да живее нормално. Всякакво обременяване с тежка храна, за която той не е пригоден, го кара да се чувства некомфортно в кожата си и както вече е досещаш - това оказва влияние на способността му да възприема музиката...
http://www.youtube.com/watch?v=4Z9WVZddH9w
Аватар
Петър
 
Мнения: 217
Регистриран на: 16 Юни 2010, 14:17


Назад към Кътчето на Хараланов

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Кой е на линия

Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На 01 Апр 2019, 15:43 е имало общо 99 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

::